Ден 5 от 7
Проблемът не е само какво мислиш, а как се отнасяш към мислите си
Метакогнитивната терапия, разработена от Ейдриън Уелс, предлага различен поглед към тревожността. Според нея най-големият проблем често не е съдържанието на мислите, а това какво вярваме за тях. Например: „Ако мисля за нещо лошо, значи е важно.“ „Трябва да контролирам мислите си.“ „Тревоженето ме подготвя.“ „Ако не анализирам достатъчно, ще пропусна нещо важно.“
Когато вярваш на тези идеи, започваш да приемаш всяка тревожна мисъл като задача, която трябва да бъде решена. И колкото повече я анализираш, проверяваш или следваш, толкова по-дълго тя остава в центъра на вниманието ти.
Добрата новина е, че не е нужно да участваш във всяка мисъл, която се появи. Можеш да я забележиш, без да я развиваш. Това не е борба с мисълта. Това е избор да не продължиш разговора с нея.
Днешната практика · Отделено наблюдение
Отдели три минути. Остави мислите да идват и да си отиват. Представи си, че са влакове, които спират на гарата. Твоята задача не е да ги спираш. Само да не се качваш във всеки от тях. Ако забележиш, че вече си се качил на някой влак, просто слез на следващата спирка и се върни на перона. Това е практиката.
Малкото предизвикателство
Днес хвани едно свое убеждение за мисленето. Например: „Трябва да го обмисля още малко.“ После се попитай: „Какво ще стане, ако не подхвана тази мисъл точно сега?“ Не си отговаряй веднага. Провери чрез опит.