Защо търсенето на сигурност поддържа тревожността?
Натрапчиви мисли · 3 мин четене
„Само да съм сигурен, че…“ - това е едно от най-човешките желания и един от най-коварните капани. Изглежда така: питаш близките „нали не е страшно?“. Четеш форуми в 2 през нощта. Гугълваш симптома за седми път. Проверяваш още веднъж. И наистина ти олеква - за десет минути, за час. После съмнението се връща, често по-силно.
Защо не работи? Защото тревожното съмнение не е информационен проблем. Изследванията върху хора с обсесивни и здравно-тревожни затруднения показват, че новата успокояваща информация не насища съмнението - тя увеличава нуждата от още. Колкото повече се успокояваш отвън, толкова по-зле понасяш несигурността, когато си сам с нея.
Механизмът е същият като при всяка проверка: всяко търсене на уверение казва на мозъка две неща. Първо - „въпросът беше опасен, щом трябваше да проверя“. Второ - „изходът от тревогата е проверката“. А има и трети, по-дълбок проблем: стопроцентова сигурност не съществува. За здравето, за отношенията, за бъдещето - за нищо. Целта е непостижима, затова гоненето ѝ няма къде да свърши.
Какво вместо това? Не по-добър отговор, а различно отношение към въпроса. Изречението, което тренираш, е: „Възможно е - и мога да живея с тази възможност.“ Толерансът към несигурност е умение: гради се с малки дози, като мускул. Всеки път, когато оставиш въпрос без последна проверка, дозата е взета.
И една дума за близките: ако постоянно даваш уверения на тревожен човек, ти помагаш на тревогата, не на него. По-добрата подкрепа е договорена предварително: „Обичам те. Няма да отговарям на този въпрос за седми път - не защото не ме е грижа, а защото ме е грижа.“
Опитай сега
Избери едно свое търсене на сигурност (въпрос към близък, търсене в google, препрочитане). Днес, когато позивът дойде, отложи го с 10 минути и си кажи: „Възможно е - и мога да живея с тази възможност.“ Оцени дискомфорта в началото и в края (0-10).
На какво се основава този текст?▾
- Изследвания върху интолерантността към несигурност (Dugas и колеги). Свързват трудното понасяне на несигурност с хронична тревожност и тревожене; подкрепят тренирането на толеранс като терапевтична цел.
- Литература за търсенето на уверение (reassurance seeking) при ОКР и здравна тревожност. Подкрепя твърдението, че повтарящите се уверения носят кратко облекчение и поддържат цикъла в дългосрочен план.
- Уточнение. Това не значи да не търсиш информация за реални практически решения. Разликата е в целта: решение на конкретен въпрос (приключва) срещу усещане за сигурност (не приключва).